* * *

Аврамова жертва

Дошъл е, мамо, Гергьовден,
всеки си има агънце,
агънце да си заколи.
Андрей няма агънце,
той има едно детенце,
то се Иванчо казваше,
той него ще си заколи.
Иванчо на мама думаше:
- Защо ходи татко по дворове
и точи остри ножове;
дали мен, мамо, ще коли?
Мама на Иванчо думаше:
- Теб сме те, мамо, обрекли
за свети Георги за курбан.
Иванчо на мама думаше:
- Кажи му, мамо, на татко
мъничко да почака,
нивите да обиколя,
и да ги, мамо, засея.
Ходи Иванчо по ниви
и се назад върнал;
тогава Иванчо колят,
колят и го подреждат,
и го в пещта затрупват.
Нали е майката припряна,
тя си пещта открива,
Иванчо турски сяда,
дребни пари брои
и бяла книга чете.
Той на майка си продума:
- Защо ме, мамо, откри,
мъничко да бе почакала,
парите да си сброя,
парите още книгата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.