* * *

Аврамова жертва

Петкана Стояну говори:
- Либе Стоене, Стоене,
нещо щем да те попитам -
като си иде ден Гергьовден,
със какво ще го посрещнеме,
като сме хора сиромаси?
Стоян си Петкани говори:
- Либе ле Петкано, Петкано,
либе ле, жена паметна,
паметна, още разумна!
като си мома майчина,
майчина, още бащина,
немаш ли нещо да дадеш,
та агне да си купиме?
Петкана Стояну говори:
- Либе Стоене, Стоене,
либе ле, сиромашо ле!
Язе си имам, либе ле,
гривни, та па пръстени,
на залога да ги йоставим,
та агне да си уземем.
Като пръстени даваше,
пръстени, още и гривни,
Петкана Стояну думаше:
- Либе Стоене, Стоене,
като отидеш на пазар,
на десна страна не връви,
тамо са моите бракя.
Они щат познаят пръстени,
пръстени, йоще гривни,
та не щат агне да дадат.
Ноло налево да идеш.
Отиде си Стоян на лево,
залага гривни и пръстени,
агне ще си овземе,
Гергьовден да си посрещне,
пред дружина да се отсрами.
Овчар си Стояну говори:
- Абре Стояне, сиромашо ле,
защо залагаш пръстени,
пръстени, още и гривни?
Като е утре Гергьовден
и невести ще на чешма да идат
ю гривни йоще пръстени -
само Петкана без гривни,
без гривни йоще пръстени,
сите ще Петкана да питат:
"Петкано, мома Петкано,
като си мома майчина,
майчина, та па бащина,
камо ти, мома, пръстени,
пръстени, мома, и гривни?"
Какво ще бъде Петкани?
Стояну жалба дожале.
Не узе си агне гергьовско,
ноло се празен повръна,
и на Петкана говори:
- Петкано, либе убаво,
я иди, либе, на вода,
студена вода донеси,
мъжко детенце йокъпи,
йокъпи, йоще премени.
Ю нова градинка улезни,
набери цвеке свекакво,
шарен му венец юплети,
че ще ю черква да идем -
молитва да му прочетат.
Петкана, жена разумна,
разумна, та па паметна,
послушала е Стояна,
та си вода донела,
юкъпала е детенце,
юкъпала, та пременила.
Набрала е цвеке свекакво,
шарен му венец извила.
Стоян си ю църква отиде,
мъжко си детенце занесе,
молитва да му почетат,
после се назад повърна,
детенце да си заколе,
Гергьовден да си посрещне,
пред дружина да се отсрами.
Петкана нищо не знае.
Знаели са Петканините,
Петканини девет бракя,
насъне мги се казало,
че наместо агне гергьовско
Стоян ще дете да заколе,
Гергьовден да си посрещне,
пред дружина да се отсрами.
Стоян е рано подранил,
узел е мъжко детенце,
йоще остро ножленце,
отишел ю нова градинка,
детенце да си заколе.
Кога му ръце вързваше,
детенце дума продума,
дума дъртешка и умна:
- Убаво ми ръце да вързеш,
да не би нещо от болки,
посегнем, тебе убием.
Таман си това издума,
Петкана зад него стояла,
Стояну ръка хванала
и на Стояну говори:
- Имаме агне гергьовско,
има си що да се отсрамиме
пред двойта верна дружина -
бракя са ми агне донеле!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.