|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Аврамова жертва
Иван мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
ще ида, мамо, ще ида
нивите да си обиколя,
нивите, росни ливади.
Да кажеш, мамо, на тати,
краката да ми поспъне,
ръцете да ми посвърже -
да не би някак да мръдна,
пред Бога, мамо, грехота!
Ходи Иванчо, върна се;
баща му точи ножове,
майка му пещи палеше,
баща му глава отряза
и го във пещта хвърлиха,
хвърлиха и затулиха.
Пътна им врата хлопнала,
дворето им се напълни
със бели крехки агънца -
свети ги Гьорги караше:
- Избирай, коет' харесаш,
Иванчо курбан не прави,
Иванчо от пещ извади.
Когат' пещта отхлупиха -
Иванчо турски бе седнал,
бяла си книга държеше,
черно си слово четеше.
Той на майка си продума:
- Защо ме, мале, отхлупи -
не можах слово да прочета!
Бистра, Търговищко; Гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ); нелогично
начало.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|