* * *

Аврамова жертва

Аврам Зорница думаше:
- Зорнице, ясногрейнице,
тъй като рано огряваш,
навред по света огряваш,
младите булки приспиваш,
малките деца разплакваш,
старите баби събуждаш,
а мойте двори, зоро ле,
само не огряваш.
Аврам се Бога помоли:
- Я дай ми, Боже, дай ми
от сърце мъжка рожбица;
не ща го, Боже, за много,
искам го за малко -
"майка" и "татко" да каже,
аз ще го курбан обрека
на личен ден Гергьовден!
Де седя Господ, че слуша,
от сърце рожба им даде.
Гледа го майка, кърми го,
година и половина,
"майка" и "татко" казало.
Гергьовден наближава,
майка си детето кърмеше
и фурната палеше.
Аврам си ножове точеше
и си детето от майка вземаше
и му главата извива.
Тъмна е мъгла паднала,
из мъгла синджир се спуща,
на синджир овненце вързано
и на роги му надпис имало:
"Дете се курбан не коли,
овне ви курбан изпращам".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.