* * *

Аврамова жертва

Зачули са се черни татари,
заваля Михо, Михо чорбаджи,
кой горе бяга, кой долу бяга,
чорбаджи Михо нийде не бяга,
а ми се още Михо протяга.
Приготви Михо, приготви,
девет пещи печен хляб
и още девет непечен,
приготви девет крави ялови,
приготви девет овни матура,
приготви девет звиски ялови.
Ей, че ми идат черни татари.
Михо посрщна черни татари,
трапеза сложи, курбани сложи.
И си ги Михо татари кани:
- Ние не щем, Михо, това за курбан,
а си искаме чиляк за курбан.
Като зачу Михо тез страшни думи,
нахлупи Михо калпак до очи,
урони Михо сълзи доземи.
Кат туй видяла и Миховица,
тя се на Михо тихо думаше:
- Що калкап нахлупи, що сълзи урони?
- Не щат татари това за курбан,
искат татари чиляк за курбан.
Миховица си жално заплака.
Добри около майка си ходеше
и на татко си тихо думаше:
- Я вземи, тате, въже ортума,
та ми вържете и двете ръце
и двете ръце и двата крака,
па вземи тате, острото ножче,
та ми главата отрежи.
Кат ме заколиш да ме не боли,
със крак да те не ритна,
с ръка да те не бръсна,
душата да си погреша.
Па ме опечи, на татари сложи,
глава си отърви, теб да не колят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.