* * *

Аврамова жертва

Тръгнал е Аврам, Авраме,
на Света гора да иде,
на светигорски манастир;
излезе горе-нагоре,
та че се назад обърна.
Всеки двор деца играят,
де момче, де момиченце,
в Аврамовото дворове -
ни момче, нито момиче.
Аврам се Богу помоли,
с двете се ръце кръстеше:
- Я ми дай, Боже, я ми дай,
едничко чедо от сърце;
не ми го давай за много,
за много, Боже, за дълго,
дай ми го за три години,
пък ще го на теб проводя.
Даде му Господ момченце.
Като се мина три години,
за зло е дошъл личен ден,
кой яре коли, кой агне,
Аврам си дете изведе,
па му ръцете завърза
и се със ножа присегна
главата да му отреже.
Ангел му ръка улови
и му юнец показа -
него за курбан да коли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.