* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми Момчил, Момчиле,
да яде Момчил, да пие,
с негова стара майчица,
с неговото булче хубаво.
Яли са, холан, пили са
три деня и три вечери.
Че им се виното свърши,
виното и ракията.
Момчил на Вивда думаше:
- Вивдо льо, булче хубаво,
я вземи бяло бакърче,
че иди в изби дълбоки,
та наточи вино червено
и върла, бистра ракия.
Вивда ле вънка излезе.
Мама Момчиле думаше:
- Момчиле, сине Момчиле,
осъди, сине, булчето
в къщи ми пътя минава,
на праг ми чехли крачеше.
Вивда отвънка слушаше,
дребни ми сълзи порони.
Че влезе в изби дълбоки
и натокла е вино червено,
и върла бистра ракия.
Вивда във къщи отиде
и им чашите налива,
налива и ги прелива,
и ги със сълзи долива.
Момчил на Вивда думаше:
- Вивдо ле, пръвна пръвнино,
Вивдо ле, пръвно венчило,
като си чаши наливаш,
наливаш и ги преливаш,
защо ги със сълзи доливаш?
Вивда Момчиле думаше:
- Като от изба излизах
силна ми буря извила,
та ми очите изпраши.
Момчил на Вивда думаше:
- Днеска е света събота,
утре е света неделя.
Събаля вино да вадиш,
пъстри сандъци да отключиш,
герджик премяна да извадиш
хубаво да се пременим,
пременим, още облечем,
че ще на черква отидем.
Вивда е вино вадила,
пъстри сандъци отключила,
герджик премени извадила,
хубаво се пременили.
Като на двора излезли,
Момчил си ножче извади
на Вивда глава отряза,
него си в сърце прибоде,
главата му се търнала,
език му тихо говори:
- Мале мо, стара мале мо,
живей, дано се наживейш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020