* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал е Стефан да яде,
да яде, още да пие
с негова стара майчица,
с негови верни комшии,
с негова булка хубава,
да си къщата трупясва.
Яли са, що са пояли,
пили са, що са попили.
Стефанка вино залива,
на всичките е заляла -
дорде до Стояна ред дойде,
и виното се довърши...
Стефан Стефанке думаше:
- Стефанке, моя стопанке,
я грабни бяло бакърче,
наточи вино червено.
Че стана бяла Стефанка,
грабнала й бяло бакърче,
взела е китка нахтари,
отвори изби дълбоки,
наточи вино червено
и се й назад върнала,
до пенджера се й запряла
да слуша бяла Стефанка
как я свекърва й ковлади.
Стефановата майчица,
Стефанкината душманка,
тя си на Стефан думаше:
- Стефане, олум, Стефане,
посъди, олум, булката,
булката хаирсъзката -
тя ми хатъра не гледа,
в къщи ми пътя минава,
на праг ми чехлите прескача;
булката ходи в лошав път
със турци и със българи,
със трета вяра цигани!...
Стефанка в къщи отиде,
нямала й шиша цъклена,
взела е филджан билюрен.
Стефанка вино залива,
със филджан вино налива;
не го със вино долива -
с бистри го сълзи долива.
Седели, що са седели,
доде петлите триж пели,
триж пели, почетвъртили,
че си гостите станали,
станали, та си отишли.
Стефанка софра раздигна,
че си дрехите постлала,
постлала и на свекърва си,
че си свекърва й легнала
и Стефанка я завила.
Че си й Стефанка легнала
с нейната мъжка рожбица,
легнала, че си й заспала.
Стефан по двори ходеше,
тънка сабя точеше,
долу-нагоре гледаше -
кой отде ще се зададе.
Никой от нийде не дойде,
Стефан си в къщи отиде.
Стефанка сладко заспала,
ситен я бял пот побило,
мъжка си рожба доеше.
Стефан й глава отряза,
я главата скачаше,
я езика й хортува:
"Стефане, моя пръвнино,
та що ти сторих, направих,
та ми главата отряза?"
Стефан го жалба дожаля,
още му гнява догневя.
Стефан Стефанка думаше:
- Стефанке, моя стопанке,
да се провали майка ми,
да се провали и проседне,
дето те, холан, ковлади.
Стефан си ножче извади,
ножчето черносапчето,
в клето се сърце прободе,
и на Стефанка думаше:
- Я леж, Стефанке, да лежим,
дето ще правим два гроба,
нека да легнем в един гроб,
да се нашири майка ми,
без тебе, холан, без мене!
Току туй Стефан издума,
и се от душа раздели...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020