|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)
Седнал е Стефан сиромах
вечеря да си вечеря
с булката си Еленка,
с двете си мъжки рожбици.
Яли са, вечеряли са,
виното им се свършило;
станала булка Еленка
в долни зимници доиде,
та вино да си наточи.
На прага се е запряла
да слуша булка Еленка
що ще да дума за нея
майка й, свекървата й.
Стефану майка думаше:
- Синко Стефане, Стефане,
Я отсъди си булката,
че ми се вече изсрамя -
път ми е вчера минала,
като се кръстех сред къщи,
и ходи вечер по дюкяните,
та си с терзии играе!...
Догде издума майка й,
Еленка влезе във къщи.
Стефан Еленки думаше:
- Еленке, първо любе ле,
я извади ми, Еленке,
венчаната ми премяна,
че ми е дошло на ума
за мойо добро ергенство
и за твоето моминство;
премени Петра и Павла -
утре щем в църква да идем!...
Ходиха и си дойдоха,
Стефан Еленки думаше:
- Еленке, първо любе ле,
чул съм аз думи за тебе,
че свекърва си не слушаш!
Доде си това издума,
извади сабя френгия,
та й главица отсече.
Главицата й скачаше,
още със език думаше:
- Стефане, първо либе ле,
(*)
че ти лошаво направих,
че ти насреща продумах,
защо послуша майка си, -
тя ми е голям душманин?!
Стефану жалба дожаля,
та се прободе в сърцето,
че на майка си думаше:
- Седи си, мале, самичка,
седи ми, още леснувай!
Ситово, Пловдивско (Геров-Песнопойче 1860, № 7); със знак (*)
отбелязваме възможен пропуск на стих.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|