* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми Стефан, Стефане,
вечеря да си вечеря
с негова булка Дилянка,
с негова стара майчица,
с негови дребни дечица.
Седяли, яли и пили,
дур са петлите попели,
попели и повторили.
Стефан Дилянки думаше:
- Дилянке, булка хубава,
я вземи свеща вощена,
че привлез в понци дълбоки,
наточи вино червено,
още ще ядем и пием.
Дилянка, булка хубава,
ходила и се й върнала,
кат' край прозорци минала,
поспряла и послушала -
Дилянкината свекърва,
тя на Стефана думаше:
- Стефане, синко Стефане,
що н' си булчето посъдиш -
снощи като те нямаше,
цяла нощ гуляй правила
със твойте калфи й чираци!
Стефан се люто разсърди;
като й Дилянка влязъла,
че си я Стефан улови,
извади ножче ханджарче,
че й главата отряза.
Главата скача, говори:
- Стефане, пръвна пръвнино,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза?
Стефан му жалба дожаля,
че се в сърцето удари
и на Дилянка придума:
- Лежи, Дилянке, да лежим,
майка ни да се находи,
майка ни да се нарадва
на наште къщи високи,
на наште дребни дечица!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020