* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми Стефан, Стефане,
да яде Стефан, да пие
с неговта стара майчица;
Дюлянка, булка хубава,
и тя им диван стоеше,
винена чаша държеше,
с ройно я вино налива...
Че им се вино довърши;
Дюлянка, булка хубава
излезе вино да точи,
вън на вратата послуша...
Стефановата майчица,
тя на Стефана думаше:
- Стефане, синко Стефане,
да ти се мама оплаче
от булката, хатърсъзката -
тя не знай хатър да гледа,
в къщи ми пътя минува!
Дюлянка, булка хубава,
и тя във къщи отиде,
и пак им диван стоеше,
вино червено налива
и бистри сълзи ронеше.
Стефан Дюлянки думаше:
- Дюлянке, булка хубава,
я си главата подигни,
че ме в очите погледни -
аз ми се струва, Дюлянке,
че ти си вънка плакала!
Дюлянка дума Стефану:
- Стефане, пръвна пръвнино,
бре, яжте, пийте, Стефане,
с твоята стара майчица,
а мене недей запитва -
много ми й тежко, усилно!
Стефан Дюлянки думаше:
- Дюлянке, булка хубава,
утре е света неделя,
зарана рано да станеш,
извади булска премяна,
че се нареди, премени,
и се назлъджа забради, -
ний на черкова ще идем!
Дюлянка, булка хубава
в неделя рано станала,
извади булска премяна,
че се нареди, премени
и се назлъджа забради;
че са двамата тръгнали,
тий на черкова да идат...
Като сред двора стигнали,
сред двора на калдъръма,
Стефан Дюлянки думаше:
- Дюлянке, булка хубава,
я си главата повдигни,
да ти гердана наредя,
гердана позлатения!
Той не й гердан нареди,
най й главата отряза
и самси се в сърце удари.
Ясно се Стефан провикна:
- Мале ле, провалнице ле,
мале ле, да се провалиш!
Дано се, мамо, находиш,
находиш, мамо, нарадваш
на твойте снахи хубави,
хубаво хатър да гледат,
да не ти пътя минуват!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020