* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Поял е Стефан, попил е
с негова млада къшница
и с дребните си дечица
и старата си майчица.
Стефан му госкье дойдоха,
негови госкье и доскье.
Стефан му вино не стигна
госкьето да си служова,
вино, Стефане, и ракия.
Той на Милканка думаше:
- Булко Милканко, Милканко,
ти вземи бяло бакъре,
наточи вино цървено
и люта бяла ракия,
госкьето да си служиме!
Стана Милкана, отиде,
та влезе долу в избата.
Стефановата майчица,
тя на Стефана думаше:
- Сино Стефане, Стефане,
не пущай, сино, булката
сама в избата да ходи,
че хи са лоши очите,
булката ходи с чиракът.
Стефан се люто разсърди.
Милканка дойде с виното,
той хи главата закърши,
закърши и я отряза.
Главата хи се валяше,
със езикят хортуваше:
- Любе Стефане, Стефане,
нали ти, любе, казувах,
че да е и кога да е
майка ти ще на раздели.
На Стефан му се нажали,
извади ножче нишчарче,
та се в сърцето удари,
удари, та се заколи
и на Милканка думаше:
- Лежи, Милканке, да лежим,
да се майка ми нарадва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020