* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал е Стефан, Стефане,
седнал е да си вечеря
с негова вярна булчица,
с негова стара майчица,
с негови дребни дечица.
Минало, що е минало,
виното им се довърши,
Стефан Еленки думаше:
- Еленке, либе гиздаво,
я вземи златни свещници
и сребърните пукали,
па иди долу в земникът,
наточи вино червено
от стара лоза виньова!
Еленка си го послуша,
па взема златни свещници
и сребърното пукалче,
отиде долу в земникът.
Ала е ветрец повеял
и й угасил свещчица.
Върнала се е Еленка
да си свещчица запали,
па се при пенджер запряла
да чуе що се приказва.
Свекърва дума Стефану:
- Синко Стефане, Стефане,
я си попитай булката
къде е днеска ходила
с твоите млади чираци?
Стефану тежко станало,
па на Еленка думаше:
- Либе, хубава Еленке,
я иди в соба писана,
отвори севли сандъци,
извади нова премяна,
та се хубаво премени,
че щем на сватба да идем!
Послушала го Еленка,
па влязла в нови одаи,
та се накити, натруфи.
Като я видял млад Стефан,
той бръкнал в куюм джобове,
извадил влашка чекия,
ударил либе във сърце,
па се е и сам ударил,
и на Еленка думаше:
- Лежи, Еленке, да лежим,
когато не сме честити
двамина да се водиме!
Дано се мама находи,
находи и насветува
на наши дълги години!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020