* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми е Стефан Стефане,
да яде Стефан да пие
с негова стара майчица,
с негова булка, Еленка,
с негови две дечица
Еленка, булка хубава,
Еленка вино залива
с бяла чаша стъклена.
Яли са, що са и попили,
виното им се довърши.
Еленка, булка хубава,
запали свещи вощени,
вземала китка ключове,
отвори изби дълбоки,
наточи вино червено,
наточи и се повърна;
на прозорците си постоя,
постоя, та си послуша.
Стефановата майчица,
тя на Стефана думаше.
- Стефане, синко Стефане!
Що не похайкаш булката,
похайкаш, да я поучиш?
Че тя ми хатър не гледа,
в къщи ми пътьо премина,
като й рожба заплака!
Стефан мами си думаше:
- Мо мале, мо стара мале!
Еленка й млада, глупава,
Не знай хатър да гледа.
Днеска й клета събота,
утре й света неделя;
утре ще я похайкам,
похайкам да я поуча!
Яли са, що са попили,
и двамата са легнали,
Стефан Еленки думаше:
- Еленке, булка хубава,
Еленке, моя първа първино!
Утре й света неделя;
да раниш рано, подраниш,
премяна да ми извадиш,
премяна от първо венчило;
да се хубаво пременя,
па на черкова ще ида.
Пък ти, Еленке, да раниш,
направи свещи вощени
за мене, вещи за тебе;
помети равни дворове,
наведи гладки столове,
извади герджик премяна,
дето е от венчаване,
та се хубаво премени;
аз ще с гости да дойда,
ще си вратата похлопам,
да ми вратата отвориш!
Еленка й булка хубава,
ранила и рано в неделя,
отвори сельви сандъци,
че ми й премяна извади,
дето й от първо венчило;
че ми се Стефан премени,
и на черкова отиде;
(не си й той на черкова отиде
най си той ми отиде,
отиде да търси,
да си ножчето наточи).
Еленка, булка хубава,
направи свещи восчени,
примети равни дворове,
нареди гладки столове,
извади герджик премяна,
дето й от венчаване,
че се й вратата похлопа, -
ето ти й вратата захлопа!
Еленка, булка хубава,
Еленка врата й отвори
и си на прага застана.
Стефан си тоз час в джобове бръкна,
та си ножче ханджарче извади
и си Еленка удари,
и подир Еленка себе си,
и на Еленка думаше:
- Лежи, Еленке, да лежим,
ако не сме нии един дом,
нека сме ние един гроб;
да се находи майка ми
по моите двори широки,
но моите къщи високи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020