* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми й Дивдан, Дивдано,
да иде Дивдан, да пие
с негова стара майчица,
с негова булка хубава
и с негови дребни дечица.
Дивданка им диван стоеше, (2)
сребърен поднос държеше,
подноса чаши цъклени,
червено вино налива,
чашите наред подава,
виното им се свършило,
реда си ни довършила.
Дивдан Дивданка думаше:
- Дивданке, пръвна пръвнино,
я вземи гърне зелено,
налуй си жълти чехлички
и иди в хладни механи,
наточи вино червено,
наточи, Дивдо, донеси.
Дивдана Дивдан послуша,
взела е гърне зелено,
налу си жълти чехлички,
отиде в хладни механи,
пуснала й бъчва душнова,
наточи вино червено
и се й назад върнала,
и се й в саята възпряла,
да си чехлички сабуе,
възпряла та й послушала.
Дивдановата майчица
тя си Дивдана учила:
- Сино Дивдане, Дивдане,
погуби, сино, булката,
булката другоселката,
тя ми хатъра ни гледа,
в къща ми пътя минува,
на праг ми чехла застъпва.
Дивдан мами си думаше:
- Как да я, мале, погубя,
Дивда едничка на мама,
кой жа ми гледа децата,
кой жа ми риди къщята
и тя ми краси дворови.
Мама на Дивдан думаше:
- Съде га, сино, погуби,
я жа ти гледам децата,
я жа ти редя къщята.
Дивдан мама си послуша.
Дивданка в къщи отиде,
поела й поднос със чаши,
червено вино налива,
със вино ни ги долива,
с бистри ги сълзи облива.
Дивдан Дивданка думаше:
- Дивдо мо, пръвна пръвнино,
как си чашите наливаш,
със вино ни ги наливаш,
с бистри ги сълзи доливаш.
Дивданка Дивдан думаше:
- Дивдане, пръвна пръвнино,
какво та учи майка ти.
Дивдан се люто ръзсърди,
че през масата присегна,
че я за ръка улови,
че й главата отряза.
Глава и скокум скачаше,
език и думи думаше:
- Дивдане, пръвна пръвнино,
дали майка си послуша,
че ме, Дивдане, погуби?
Деца му, холан, писнали,
писнали, холан, ревнали,
вино им дава ни пият,
ракия им дават, не взимат.
Дивдан мамо думаше:
- Гледай ми, мале, децата,
децата дали ни плачат.
Мама на Дивдан думаше:
- Гледай си, сино, децата,
майката й, сино, до време,
жената й, сино, на века.
Дивдан се люто разсърди,
извади ножче инджерчи,
сам се в сърцето удари,
удари, че се погуби
и се изясно изпровикна:
- Който майка си послуша,
душа му място да няма.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020