* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнали ми са, седнали
Момчил и Дивда, двамата,
и тяхната стара свекърва,
да ядат, още да пият.
Печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Както са яли и пили,
свършило им се виното.
Момчил на Дивда думаше:
- Дивдо льо, пръвна пръвнино,
я иди в изби дълбоки,
наточи вино червено.
Дивда в изби отишла,
наточила вино червено;
и като се е назад връщала,
до вратата се е поспряла.
Момчиловата майчица
тя си на Момчил думаше:
- Парясай, сине, булката,
че й се смеят хората,
дето приказва с кръчмаря,
кръчмаря, наший комшия.
Момчил майка си думаше:
- Не думай, мамо, тез думи,
ако те Дивда зачуе,
на двама ще се разсърди.
Де стоя Дивда, де слуша,
чула е Дивда тез думи,
но нямаше какво да прави,
тя беше клето сираче,
без баща, Дивда, без майка,
на кого да се оплаче,
пак им виното занесе.
И Момчил на Дивда думаше:
- Защо си, Дивдо, плакала?
- Момчиле, първо венчило,
като ме питаш, ще кажа
и няма да те излъжа.
Като из изби излизах,
духнала е силна вихрушка,
та ми очите напраши,
затуй съм, Момчиле, плакала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020