* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми Стефан, Стефане,
в собата край прозорчето,
край писаните джамлъци,
да яде, още да пие
с негова стара майчица,
с негова булка хубава,
с негово мъжко детенце.
Яли са, още пили са,
за зло се вино довърши,
виното и ракията..
Стефан Еленки думаше:
- Еленке, булка хубава,
винаги си ме слушала,
и сега ще ме послушаш -
иди, Еленке, в мазана,
наточи вино червено
и върла бистра ракия,
колкото двама да пием.
Че стана булка Еленка
отиде долу в мазана
да точи вино червено
и върла бистра ракия...
Мама Стефани думаше:
- Стефане, синко Стефане,
попитай, синко, булката
къде й ходила узаран,
узарън и вчера заран,
жълти й чехли сал пясък,
тънка й снага сал роса,
руса й коса сал трева.
Стефан се люто разсърди,
че влези долу в мазана
Еленки глава отряза...
Глава й скача, подскача,
тръпен й език говори:
- Либе Стефане, Стефане,
какво ти сторих, направих,
че ми живота кайдиса,
и ми главата отряза,
на черна земя хариза...
Бог да убие майка ти,
майка ти некаилница,
майка ти каил не стана
хубава булка да водиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020