* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал е Стефан, Стефане,
вечеря да си вечеря
със булката си Еленка
и с двете си мъжки рожбици,
и с старата си майчица.
Яли са, вечеряли са,
виното им се свършило.
Че стана булка Еленка,
в долни зимници отиде,
та да си вино наточи.
На прагът се е запряла,
да слуша булка Стоянка,
що ще да дума за нея
майка й, свекървата й.
Стефану майка думаше:
- Стефане, синко Стефане,
я осъди си булката,
че веке ми се не срами -
вчера ми е пъкь минала,
сред нъще, като се кръстех;
вечер по дюкяните ходи
да си с терзиите седянква;
и онзи вечер отиде,
до три вретена донесе!
Доде си майка издума,
Еленка влезе в вратата.
Стефан Еленки думаше:
- Еленке, първо либе ле,
иди ми, Еленке, извади
венчалната ми премяна,
че ми е дошло на умът
за мойто добро ергенство
и за твоето моминство;
премени Петра и Павля,
че щем в черкова да идем!
Ходиха и си дойдоха.
Стефан Еленки думаше:
- Еленке, първа пръвнино,
думи съм чул за тебе,
че свекърва си не слушаш,
и по дюкяните ходиш!
Доде си Стефан издума,
извади сабя френгия,
та й главата отсече;
главата й скачаше,
скачаше, още думаше:
- Стефане, първо либе ле,
що ти лошаво направих,
що ти насреща продумах,
та ми главата отсече?
Защо послуша майка си,
майка ти е голям душманин!
Стефану жалба дожаля,
та се е ръгнал в сърцето,
че на майка си думаше:
- Седи, майне ле, самичка,
седи и още леснувай!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020