* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми й Момчил, Момчиле,
да яде Момчил, да пие
с неговта стара майчица,
с неговта булка Дивдана.
Поели малко й попили,
доде петлите попели,
попели и повторили;
виното им се довърши,
и бистра върла ракия.
Момчил на Дивда думаше:
- Дивдо льо, булка хубава,
я отвземи бяло котленце,
отвземи китка ключове,
че иди в изби дълбоки,
наточи вино червено!
Дивда си Момчил послуша,
отвзела й бяло котленце,
отвзела китки ключове,
отключи изби дълбоки,
наточи вино червено
и бистра върла ракия,
и се назад повърнала.
Че се на порти позапря,
да слуша Дивда, да чуе
какво ще гълчат за нея.
Дивдина стара свекърва,
тя си на Момчил думаше:
- Момчиле, сино Момчиле,
осъди, сино, булката,
булката, хатърсъзката,
тя ми хатъра не гледа -
в къщи ми пътя минува,
вънка ми крачи чехлите!
Момчил мами си думаше:
- Помълчи, мамо, потърпи!
Тамън си Момчил тъй дума
и Дивда в къщи влягъла,
и им диван застанала -
стъклена чаша държеше,
червено вино налива...
Момчил на Дивда думаше:
- Дивдо льо, булка хубава,
защо си тъжна-кахърна,
и сякаш че си плакала?
Дивда му нищо не каза,
Момчил на Дивда думаше:
- Дивдо льо, пръвно пръвнино,
Дивдо льо, пръвно венчило,
я рани рано в неделя,
че се премени, нареди
с твоята герджик премяна,
герджик премяна, венчилска,
че на черкова ще идем!
Дивда си Момчил послуша,
ранила рано в неделя,
че се премени, нареди
с нейна герджик премяна,
герджик премяна венчилска,
че на черкова ще идат.
Момчил на Дивда думаше:
- Дивдо льо, булка хубава,
я си главата наведи,
да ти гердана забуча,
гердана алтънения!
Дивда си Момчил послуша,
че си главата наведе;
той не й гердан забучи,
че бръкна в куим джобове,
извади ножче кръвниче,
че й главата отряза
и га навънка захвърли.
Дивдина глава скачаше,
а езика й говори:
- Момчиле, пръвно пръвнино,
Момчиле, пръвно венчило,
какъв съм зулум сторила,
че ми главата отряза
и га навънка захвърли?
Момчил го гневно догневя,
още му жално дожаля,
че отвзе ножче кръвниче,
че се в сърето удари
и си на Дивда думаше:
- Дивдо льо, булка хубава,
я леж, Дивдо льо, да лежим,
да се двамата належим,
да се майка ни находи,
находи и се наноси,
да се майка ни наяде,
наяде и се напие!
Дето да плаче една майка,
нека да плачат две майки;
дето да тъжи един баща,
нека да тъжат два бащи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020