* * *

Свекърва-клеветница 2

Миланкината й свекърва,
Тодоровата й майчица
тя на Миланка й душманка,
тя на Тодор думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
изгони, синко, булката,
в къщи ми хатър ни гледа,
от хамбар жито изнася,
че го продава, продава
за вино, ем за ракия.
Че яде, синко, ем пие
със нейна рода, със твоя,
нейната рода и всичкото,
твоята рода половината.
Тодор й нищо не рече,
той си навънка излезе,
ем си Миланка повика:
- Тука те, либе, оставям,
тука да не те заварям.
Миланка се назад повърна,
грабнала й бели бакъри,
та че за вода отишла
на хладен извор далечен,
донела й вода неделска,
мъжка си рожба окъпа,
в пъстър го й килим повила,
златна му й песня запяла:
- Нани ми, люлю Иванчо,
досега й мама гледала,
гледала й мама къпала,
я сега баба жа гледа,
жа гледа баба, жа къпи.
Станала й рано в понделник,
извади герджик премяна,
та се й хубаво пременила
и си навънка излезе.
Погледа горе надолу
и във пътя е тръгнала.
Вървяла й колко вървяла
три дни и три нощи,
та че й във пътя срещнала
цигани хора проклети,
тя се изясно провикна:
- Циганки, милни сестрички,
цигани, милни братчета,
аз искам с вази да дойда.
Едно ми младо циганче
то на Миланка думаше:
- Миланке булка хубава,
я свали дрехи български,
облечи дрехи цигански,
окачи дисаги големи.
Миланка циганче послуша,
свалила й дрехи български,
облече дрехи цигански,
окачила дисаги големи
и си със циганче отишла.
Вървели млого ни мало,
мина се девет години,
в тяхното село са влели,
край село момченца играли,
тя си Иванчо познала
и си на него думаше:
- Синко Иванчо, Иванчо,
жива ли й, синко, баба ти,
ожени ли се тейно ти?
Иванчо циганки думаше:
- Махни се, черна циганко!
Миланка жално заплака:
- Аз не съм черна циганка,
я най съм твойта майчица.
Иван си майка си прегърна
и си жално заплака:
- Тате се, мамо, не ожени,
я баба й от три годин умряла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020