* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама си Гьорги сгодила,
във петък го е сгодила,
в събота ходи сгоденик,
в неделя са ги венчали,
в понделник рано ранили,
булката да им полива,
и ръка да им целува.
Всички й прошка дадоха,
свекърва й прошка не дава.
Тя си на Гьорги думаше:
- Парясай, Гьорге, булката,
че тя ми хатър не гледа,
в къщи ми пътя минава,
и чехли ми през праг поритва.
Гьорги мама си думаше:
- Как да я, мамо, парясам,
кога ни вчера венчахте,
че тя е клето сираче,
без майка още без баща,
от хората й срамота,
и от Господа й грехота!
Де била Стефанка, зачула,
тя си на Гьорги думаше:
- Недей ме, Гьорге, парясва
млада парясница да ходя,
а най ме, Гьорге, заведи
в тая гора борова,
борова и чимширова -
и там ми главата отрежи
и там ме, Гьорге, остави.
Гьорги Стефанка послуша,
че я в гората заведи,
в тая гора борова,
борова и чимширова
и й главата отряза
и там я Гьорги остави.
Главата й се търкаля,
а езика й говори:
- Гьорге ле, пръвна пръвнино,
кога се в къщи завърнеш,
майка си сляпа да свариш.
Гьорги си в къщи отиде,
майка си сляпа намери,
и се назад повърна;
и при Стефанка отиде,
извади остри ножове
и се в сърцето удари,
и на Стефанка думаше:
- Лежи, Стефанке, да лежим,
да се находи майка ни
без тебе, още без мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020