|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 2
Мама Стояне думаше:
- Смъмри си, синко, булчето,
да не говори с батя ти!
Стоян Тодорке думаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
дървари за дърва отиват
и ази, любе, ще ида,
ще ида и ще се върна,
тук да те не заваря!
Ако те тука заваря,
главата ще ти отрежа
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.
Тодорка булка хубава
наведе глава надолу
и бистри сълзи зарони,
и си детето накърми,
какърми и го окъпа.
Влязла е в хладни зимници,
бръкнала в куюм джобове,
извади китка нахтари,
отключи маджар сандъци,
извади най-баш премяна,
дето за булка кроена,
за булка, за венчаване,
че се премени, уреди,
запаса пояс копринен,
грабнала люлка на рамо,
че си във гора отиде,
във гора при тънка яхла
и на яхлица думаше:
- Яхлице, мила сестрице,
я си клончето наведи,
дарба ще да те подара,
люлчица с мъжко детенце.
Нали е Божа работа,
елха си клонче наведе,
Тодорка люлка закачи
и си детето накърми,
накърми и го залюля:
- Нани ми, люлю, Иванчо,
когато вятър подуха,
тогива ще се залюляш,
когито роса пороси,
тогива ще се накърмиш.
Разпаса пояс копринен
и го на елха преметна,
и се Тодорка кайдиса,
кайдиса да се обеси.
Дървари из път вървяха,
Стоян му се й глас възчуло
и на дървари думаше:
- Дървари, мои другари,
я вий колята карайте,
аз ще се назад повърна,
че си брадвата забравих.
Стоян се назад повърна,
право във гора отиде,
във гора при тънка елха,
тамка си Стоян завари
негово булче Тодорка
на тънка елха обесена.
Извади ножче нихтерче
и се във сърце прободе.
Тръпен му език думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
двамата да се належим,
моята стара майчица
да ходи, да се наноси
из наште двори широки!
Воденичарово, Старозагорско; на собат (СбНУ 60-2/1994, № 876
- "Наклеветена от свекърва си се обесва - 1"); яхлица - елхица.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|