* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя си Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
посъди, синко, булката -
сред къщи път ми минува,
на пруст ми чехли настъпва.
Макар да съм ти мащеха,
няма ли малко хатърчец?
Стоян си булче думаше:
- Аз със овцете ще ида,
тебе тук да те не сварвам,
я най да сваря, любе ле,
твоята майка и мойта
дрехите дялба да делят.
На мене дял да отделят -
кърпата годенишката,
ризата ми венчалната!
Че стана Стоян, отиде.
Маринка й жално дожаля,
облече си булски дрехи,
препаса сърмен коланче,
че във агъла отиде,
в агъла, във агнилото.
Разпаса сърмен коланче,
че се Маринка обеси.
Кога ми било вечерта,
Стоян си с стадо идеше,
стадо му в агъл не влезе.
Отиде Стоян да види,
да види, какво да види?
Стоян му жално дожаля,
и си на мама думаше:
- Да се провалиш, мамо ма,
триж-девет педи в земята,
дето ме, мамо, накара
да си булчето посъдя,
посъдя, още разпъдя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020