* * *

Свекърва-клеветница 2

Петрова мама думаше:
- Петре ле, сино, Петре ле,
дай да те мама ожени,
че мама стара остаряла,
ни мое мама да шета
на твойте девет аргати,
аргати, девет овчара.
Петър мама си послуша,
че тя ще го мама ожени.
Която иска мама му
нея я Петър не щеше,
която Петър искаше
нея я майка му не щеше.
Надви майка му, че я зе.
Малко са, много, ходили,
една ми цяла година.
Петър на нива отиде
на нива, угар да оре.
Като се назад повърнал,
мама му, синко думаше:
- Парясай, синко, булката,
че тя ми хатъра не гледа,
в къщя ми пътя минува,
на праг ми чехли прикрача.
Де ги й Марийка зачула,
викнала да й заплакала
и си на Петра думаше:
- Хайде ме в гора заведи,
там ми главата отреже
да се майка ти нашари
без твойта булка хубава.
Петър Марийка послуша,
той я в гората заведе,
там й главата отряза.
Дето й кокалче паднеше,
бял се манастир издига,
дето и кръвчица капнеше,
вощени свещи горяха.
Главата й се търкули
езика й тихо говори:
- Като се назад повърнеш,
майка си, Петре, да свариш,
сляпа, Петре ле, й саката,
дечица пъстри смочета
край нея да се превиват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020