* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
да погълчиш булката,
да не хортува с хората,
с хората, веще с бача ти -
буля ти каил не става!
Стоянчо нищо не рече,
право си у тях отиде,
той на Еленка продума:
- Еленке, булка хубава,
Еленке, назлън коконке,
аз на даеми ще ида
въз сиво стадо ваклесто;
д'вечера като си дойда,
сакън те тука да н' сварям -
ще ти главата отрежа,
главата до герданите,
ръцете до врахелите,
краката до коленете, -
да идеш, да се не видиш!
Тръгна Стоянчо, замина.
Еленка, булка хубава,
Еленка, назлън коконка,
мае се Еленка, чуди се
де д' иде, да се не види,
да н' я Стоянчо завари.
Току й на ум хрумнало,
че стана, стана Еленка,
котел на огън закачи,
че си главата умила,
умила и се оплела.
Взела е китка ключове,
че отиде горе в собите,
разключи пъстри сандъци,
извади булска премяна;
че се хубаво премени -
обляка черна капанка,
отгоре рокля червена,
по-отгоре джубе зелено.
Че тръгна, тръгна Еленка,
тя на егреко отиде,
дето Стоянчо ще слезе
със сиво стадо ваклесто,
да си стадото напои,
напои, да го припладни.
Там има круша кичеста.
Разпаса опас читорен,
на крушката го преметна,
там се Еленка обесила.
Кат' се Стоянчо зададе
със сиво стадо ваклесто,
кат' си Еленка съгледа,
той си стадото остави,
остави, хем го забрави...
Той въз Еленка отиде,
викна Стоянчо, заплака,
той на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
Еленке, назлън коконке,
мър, 'ко ти рекох на шега,
защо го улови истина?!
Боже ле, Боже, миличък,
клета му душа, проклета,
който майка си послуша
да си булката изпъди!
Че бръкна Стоян у джоба си,
извади остро ножченце,
че се в сърцето удари,
само си веднъж продума:
- Леж, Еленке, двама да лежим,
да се находи майка ми!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020