* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко, Стояне
я си остави булката,
булката нескопоската.
Стоян майка си послуша
и на Марийка думаше:
- Я мар Марийо, Марийке
аз ще Марийке да ида
на Ирин-Пирин поляна
чак на старата планина,
да си стадото подпладня,
подпладня, да го подмръстя.
Тебе те тука оставям,
тука да не те заваря.
Като се назад повърна,
твоята майка да сваря,
твоята майка и моята
дрехите като ти делят.
Марийка жалба дожаля.
Взела е кесийка ключове
отключи пъстри сандъци
извади най-баш премяна,
че се хубаво забради
и се хубаво премени.
Нареди шири алтъни
сключила бели бакъри,
взела е крива кобилца
и си за вода отиде
на Стояновото пладнище
дет' си стадото подпладнил,
подпладнил, че го подмръстил,
че легнал Стоян, че заспал.
Марийка, булка хубава,
разпаса синя ивица,
че я на крушка преметна
и се Марийка прикачи.
Силен я вятър повяло,
че си Марийка залюля.
Шири алтъни дрънкаха.
Стояну сън се присъни,
че му са звънци дрънкали
и на съня си продума:
- Какви са звънци звънкали -
дали са стадо подплаши
или са бюлюк придели?
Пак легна Стоян, пак заспа
пак му се на сън присъни,
че му са звънци звъннали.
Кат се из стадо разходи,
видя Марийка да виси.
Извади ножче инжерче,
че се във сърце прободе
и на Марийка продума:
- Лежи Марийке да лежим,
да се майка ми наживей
без тебе още без мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020