* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама си й Гьоргя сгодила,
в петък го й мама сгодила,
в събота годен походил,
в неделя сватба голяма,
в понеделник булчина прошка
свекър й прошка давaше,
свекърва прошка не дава.
Най си нa Гьорги думаше:
- Парясaй Гьорги Стефанкa,
че тя ми хатър не дири.
Снощи ми й пътя миналa
в стаятa пред иконaтa
тамън се богу помолих.
Отде ги зачу Стифанкa
тя си на Гьорги думаше:
- Не ме парясвай, Гьорге бе,
най ме в гората заведи
в тази ми гора борова
боровa, андролиевa,
че ми главата отрежи.
Гьорги Стефанка послушa,
че я в гoратa заведи
и й глaвaтa oтрязa.
Главатa й се търкаля
трапен й език говори:
- Гьорги бе, първо венчило
какво ти сторих направих,
че ми главата отрязa.
Гьорги му жалба дожаля
извади остро ножченце,
че се в сърцето прободе
и си се виком провикнa:
- Некa се майкa ми наживей,
майкa ми некаилната,
че тя каил не стана,
дет' сме се двама вземали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020