* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама е Гьорги сгодила,
петък го мама сгодила,
в събота сгоден походи,
в неделя- сватба голяма,
в понеделник- булка на прошка.
Свекър прошка даваше,
свекърва прошка не дава,
не дава, ни обещава.
Тя най си Гьорги думаше:
- Парясвай, Гьорги, Стефанка,
че тя ми хатър не следва.
Снощи ми е пътя минала
в стаята пред иконата.
Тамън се Богу помолих
и тя ми пътя минала.
Гьорги майка си думаше:
- Как да я, майко, парясам,
като се вчера събрахме,
събрахме и венчахме?
Нали ще рекат хората:
- Гьорги се скоро нарадва
на неговото булче хубаво.
Де ги зачу Стефанка.
Тя си на Гьорги думаше:
- Я не ме, Геогри, парясвай,
ами ме, Гьорги, заведи
под тази гора лилова,
лилова, лилянова,
там главата отрежи.
Гьорги й главата отряза,
главата й се търкаля,
ясен й език говори:
- Защо ме, Гьорги, погуби,
какво ти сторих, направих?
Гьорги му жалба дожаля
и се в сърцето прободе.
Веднъж се Гьорги обади:
- Я леж, Стефанке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
да се нарадва майка ми.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020