* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица
тя си на Стоян думаше:
- Посъди, синко, булчето,
булката хубавелката,
че ми хатъри не гледа
в къщи ми пътя минава,
вън ми чехлите застъпва.
Стоян Марийке думаше:
- Марийке първа пръвнино,
Марийке първо венчило,
аз ще на овцете да ида,
на овцете на Чаламара.
По пладне в село ще дойда
жива да не те заваря.
Нам да заваря Марийке
твоята майка и моята
дрехите да ти харизват
по голи, боси цигани
по некръстени евреи.
Стоян на овце отиде.
Марийка й жално дожаля,
че се премени, нареди.
Отвзема ведра на ръка,
отчела метла на рамо.
Че на овцете отиде,
на овцете на Чаламара.
Като из пътя вървеше
тя през реката минала
напълни ведро с вода.
Че му чардака наполя,
наполя и го измете.
Съпаса пъстра ивица,
че я на чардак преметна,
че се Марийка обеси.
Стоян си стадо караше
кара го да го запладни.
Че си задуха бял вятър
и си Марийка залюля,
алтъните и дръннали,
че му стадото подплаши.
Стоян под чардак отиде
и като видя Марийка
много му жално дожаля
и на Марийка думаше:
- Марийке, либе, Марийке
аз не ти реках нистина
ти нистина го направи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020