* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя ня Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
посъди, синко, булчето
с хората да не говори,
с хората, още с бато ти,
буля ти каил не става, -
голям й хатър остана.
Стоян на къра замина,
на къра, Стоян, с овцете
и на Марийка поръча:
- Марийке булко хубава
главата ще ти отрежа
с хората да не говориш
с хората още с братя ми
буля ми каил не става.
Кат си Стоян замина
Марийка булка хубава
вземала е китка ключове
разключи пъстро сандъче
извади дрехи венчални,
запаса пояс копринен,
вързала е върви алтъни.
Ах, че Марийка отиде
на Стояновото кладенче
дето ще Стоян да слезе
стадото да си подпладни
под столовати орехи.
Разпаса пояс копринен,
че се на орех обеси.
Кат се е Стоян завърнал
стадото да си подпладни
стадо под орех не ляга
Стоян се чуди и мае,
каква е тази работа.
Откачи от овце звънците,
но вятъра тихо вееше,
Марийкините алтъни,
тихо и лено звънтяха.
Стоян тогава отиде,
когато видя Марийка,
той на Марийка продума:
- Защо се булче обеси,
аз като ти казах на шега
ти защо разбра на истина?
Тогаз му Стоян дожаля,
че извади ножче от джоба
в клето се сърце удари,
и на Марийка продума:
- Лежи Марийке да лежим,
буля ми да се находи,
буля ми, още майка ми!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020