* * *

Свекърва-клеветница 2

В петък го мама сгодила,
в събота сгоден походи,
в неделя сватба сторили.
В понеделник рано ранили
булката да им полива,
полива, ръка целува.
Свекър й прошка даваше,
свекърва й прошка не дава.
Тя си на Гьорги продума:
- Парясай, Гьорге, Стефанка,
че ни хатъра не гледа,
през двори път ни минава,
на прага чехли нанизя!
Гьорги на майка продума:
- Как ще я, мамо, парясам,
кат сме се вчера вземали,
вземали, мамо, венчали -
от хората, мамо, срамота,
от Бога, мамо, грехота!
Отдек' ги чула, зачула
младата булка Стефанка,
тя си на Гьорги продума:
- Недей ме, Гьорги, парясай,
че нали знаеш, Гьорге ле,
че я съм клето сираче -
без майка, Гьорге, без татко!
Най си ме води, заведи
у тая гора борова,
борова гора, биякова,
и там ми глава отрежи!
Главата кат' ми отрежеш,
езика вътре ще дума:
- Гьорге ле, пръвно венчило,
кат' си във къщи отидеш,
майка си сляпа да найдеш,
и пак за мене да пита!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020