* * *

Свекърва-клеветница 2

Андрейчовата майчица,
тя на Андрея думаше:
- Парясай, сино, таз булка,
че хич ми хатър не гледа!
Снощи ми пътьо минала
от огъньо до бакърника
и вънка ми крачи чехлите!
- Прости й, мамо, прости й,
хлябо й горял в огъня
й телците са й сукали,
детето, мамо, ревало.
- Изпъди я, мама, изпъди я,
мечка ми ходи по двори,
по двори, по калдъръми!
Андрейчо дума Дуйчица:
- Дуйчице, пръвна пръвнино,
да станеш рано зарана,
мъжка си рожба окъпи,
сетнинко ти я накърми,
че ще да идем, Дуйчице,
книга паряска да вземем.
Рано й ранила Дуйчица,
мъжка си рожба окъпала
и го в люлката сложила.
Че го Дуйчица залюля,
залюляла му й запяла:
- Нани ми, люлю, Иванчо,
да се провали баща ти,
да се проседне баба ти,
дето на нази раздели!
Отишли книга да вземат,
вземали и се върнали.
Като се назад връщали,
Андрейчо върви из горен път,
Дуйчица върви из долен път,
да дума, да се надума,
да дума, да се не чува.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020