* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Скарай си, синко, булчето -
с батя ти да не говори,
че буля ти каил не става!
Стоян Марийке думаше:
- Любе Марийке, Марийке,
ази със стадо ще замина,
довечера като се завърна,
във къщи да не те заваря,
а най, Марийке, да сваря
майка ти и още майка ми,
дрехите да ти продават
по голи и боси циганки!
Хубава бяла Марийка
чуди се, още мае се
какво да прави, да стори.
Най-после Марийка намисли.
отвори сандък изшарен,
извади най-баш премяна,
че се Марийка премени.
опаса колан копринен,
закачи върви жълтици,
вземала бели бакъри
и на бунар Марийка отиде.
Сама си Марийка думаше:
- Ако се в бунар удавя,
никой няма да ме види.
Най-после Марийка намисли
на Стояновото пладнище да иде,
там имало дърво високо,
там да се Марийка обеси.
Хубава бяла Марийка
отпаса колан копринен
и го на дърво преметна,
че се Марийка обесила.
Хладен си ветрец духаше,
Марийка полюляваше,
а жълтиците й звънтяха.
Като се на обед връщаше,
самси се Стоян чудеше:
- Какви са тези звънчета
там, на моето пладнище?
Дали са сюрии овньове,
или са сюрек биволи?
Когато Стоян пристигна,
какво ми чудо да види?
Марийка на дърво висеше,
жълтиците й звънтяха.
Той си при Марийка отиде
и си на Марийка думаше:
- Любе Марийке, Марийке,
аз ти на шега поръчах,
ти го на вярно извърши.
Остро си ножче извади
и се в сърцето удари,
само се веднъж обади:
- Живей си, майко, без мене,
без мене и без Марийка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020