* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама си Гьорги зажени,
в петък си го менила,
в събота годеж правили,
в неделя са го венчали,
в понеделник рано станали
свекър, свекърва да умият
и още прошка да вземат.
Свекърът прошка дарява,
свекърва прошка не дава.
Тя си на Гьоргя думаше:
- Гьоргьо ле, сино Гьоргьо ле,
я да си булче парясаш,
парясаш, още кайдисаш.
Не знае икрам да чини
на свекър и на свекърва
и на малки девери.
В къщи ми дума отвръща,
на прага чехли прескача,
на двори ми път минава.
Стефанка му къщи шетала
и всичко чула и разбрала,
и си на Гьоргя думаше:
- Гьорге ле, любе Гьорге ле,
я да ме, любе, заведеш
в зелена гора борова,
борова, ибрилямова
там да ми глава отрежеш,
там да ме наука научиш
как се на свекър и на свекърва,
и на свекърва икрам чини.
А че я Гьорги заведе
в зелена гора борова.
Там и главата отряза,
главата и се периеше,
мокър й език говори:
- Гьорге, либе Гьорге ле,
мама ти сляпа да ослепее,
девет години сляпа да ходи,
вредом по света да ходи,
от нийде цяр да не найде,
от мене прошка да вземе
и тогава да оздравей.
Като се Гьорги обърна,
манастири се люлеят,
манастири и черкви
дето си кръвта капеше.
Като си у тях отиде,
майка му сляпа ослепяла,
девет години ходили,
никъде лек не найдели.
Най-подир там я заведе
и там си е душа предала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020