* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
пропъди, сино, туй булче,
туй булче, туй хатърсъзче, (2)
туй булче, сладка Калинка,
че ми хатъра не гледа,
вкъщи ми пътя минава, (2)
на праг ми крачи чехлите, (2)
крачи ги и ги поритва,
поритва и ги опустосва:
"Пущини, да опустейте, (2)
дето нямате сайбия,
сайбия да ви прибере!"
Стоян й нищо не рече,
приметна чанта през рамо, (2)
закачи гега за джоба, (2)
помами вакли шилета, (2)
повика сиви кучета
и на Калинка заръча:
- Любе Калинке, Калинке,
кога се върна зарана,
тебе тук да не заваря,
а най да сваря, да сваря,
твоята майка й моята
дрехите дялба да делят,
дрехите, сгоденишките!
На мене дял да оставят
ризата, сгоденишката, (2)
пешкиря нишанлията!
Калинка, булка хубава,
ранила й рано в неделя,
че се хубаво премени,
отишла й чардак да мете.
Като си чардак измела,
разпаса синя ивица (2)
и я на чардак приметна, (2)
там се Калинка обеси. (2)
Кога се Стоян завърна,
като си видя Калинка,
извади ножче касапче
и се в сърцето прободе,
и на Калинка думаше:
- Лежи, Калинке, да лежим,
лежи, Калинке, да лежим,
да се нарадва майка ми!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020