* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти рани рано на стадо,
пък твойта булка Марийка,
тя рани рано в махалата,
в махалата, на механата.
Тя дава жито за вино,
житото дава за много,
виното взема по-малко,
много приказва с батя ти,
буля ти каил не става,
дирлик ще ни развали,
децата ще си разпръснат.
Сутринта рано станали,
Марийка порти отваря,
Стоян си стадо изкарва,
Стоян Марийке думаше:
- Ази си стадо изкарвам,
довечера ще ги докарам,
тебе у дома да ни сварям,
най да заваря, заваря
твойта стара майчица -
дрехите да ти раздава
по турци и по българи,
по трета вяра цигани.
Марийка булка хубава
излязла горе в стаите,
че взема китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади венчална премяна,
че се хубаво премени
със венчалната премяна,
че свръза жълти жълтици,
че грабна бели медници,
че си Марийка отиде
на Стояновото кладенче,
дет' си стадото поеше.
Чуди се, Марийка, мая се -
да вземе да се удави,
няма да я видят хората,
няма й песен изкарат.
Че си Марийка намисли
да вземе да се обеси.
Разпаса колан копринен,
че си при дърво отиде,
дет' си Стоян стадо пладнеше
и се на дърво покачи
и се Марийка обеси.
Кога се Стоян завърна,
стадото си напои
и под дърво го спладни,
че легна Стоян, та заспа.
Силен си ветрец задуха,
Марийкините алтъни,
ясно си, силно дрънчаха,
че му стадото поплашиха.
Стоян се от сън събуди
и се Стоян ослуша -
дали са моми на кладенец,
на кладенец със менците,
или е на стадо звънците?
И пак легна Стоян, и заспа,
по-силен вятър задуха;
Марийкините алтъни,
по-силно и ясно дрънчаха.
Стояна се от сън събуди,
и си нагоре погледна;
що да си види млад Стоян -
негова булка Марйка,
тя си от дърво висеше.
- Любе Марйке, Марийке,
аз ти казах на шега,
ти го стори истина,
стори го и го направи.
Извади ножче енджерче
и си в сърцето удари,
меден му език говори:
- Лежи, Марйке, да лежим,
майка ми да се находи,
да ходи, да се наживей!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020