* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама си Гьорги посгоди,
петък го мама посгоди,
събота годен походи,
в неделя сватба правили;
понделник като станали
крака и ръце да мият,
от всички прошка да вземат,
всички им прошка подали,
Гьоргьова стара майчица,
и тя им прошка не даде,
и тя на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
парясвай, синко, Стефанка,
и тя ми хатър не гони,
и тя ми пътя минава,
и ми чехлите подритва;
парясвай, синко, не ща я!
Гьорги мами си думаше:
- Как да я, мамо, парясвам,
кога се вчера венчахме,
кога сме първо венчило?
От Бога е, мамо, грехота,
и от хората й срамота!
Как да я, мамо, парясвам,
кога сме първо венчило?
Де ги зачула Стефанка,
и тя на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, първо венчило,
Гьорге ле, пръвна пръвнино,
недей ме, Гьорге, парясвай,
най ме в гората заведи,
във тази гора елова -
там ми главата отрежи,
та не ме, либе, парясвай!
Гьорги Стефанка послуша,
мар, че я Гьорги заведе
във тази гора елова,
елова и бръшлянова,
там й главата отряза;
глава й горе скачала,
сладък й език говори:
- Гьорге ле, пръвна пръвнино,
Гьорге ле, първо венчило,
Бог да убий майка ти,
дето ни нази раздели,
душа й място да н' има,
гроба й да се провали!
Гьорги му много доболя,
Гьорги му много дожаля,
че си ножчето обърна
и се в сърцето удари,
и на Стефанка продума:
- Лежи, Стефанке, да лежим,
майка ми да се находи,
да ходи, да се наноси!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020