* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не ща ти, синко, булчето,
не ща я, да я парясаш!...
Снощи ми й пътю минало,
от огньо и до врацата,
не ща я, синко, не ща я.
Стоян мами си думаше:
- Каза ми, мамо, булчето
цалата нощ ми й плакало,
дето ти й пътю минало,
от огньо и до врацата.
Имало й бърза работа,
мъжка му й рожба плачела,
девет си крави ще дои
и девет телци ще лъчи.
- Не ща я, синко, не ща я,
не ща я, да я парясаш!...
Стоян Петранки думаше:
- Петранке, пръвню венчило,
кой ще ни нази кайдиса,
кайдиса, да ни паряса?
Вземни си мъжка рожбица,
че щем у гората да идем,
дето ми петел не пее,
дето ми куче не лае;
гората има два пътя,
едино път ще аз хвана,
другию път ще ти хванеш,
тъй ще се двама разделим.
Петранка булка хубава
взела си й мъжка рожбица,
подир Стояна тръгнала.
Вървели, що съ вървели,
и до гората стигнали,
дето ми петел не пее,
дето ми куче не лае;
че там си има два пътя -
едино ванал млад Стоян,
вторию вана Петранка
с нейната мъжка рожбичка.
Вървели, що съ вървели,
Петранка булка хубава
страшно е страшно достраша,
жално съ жално нажали,
вдигнала й гласец да плаче:
- Стояне, пръвню венчило,
булче ти ку н'ти домиля,
рожбичка нел ти домиля?
Дур си Петранка плачеше,
дур два се пътя срещнали,
пак съ със Стоян прибрали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020