* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама е Гьорги сгодила,
в петък е Гьорги сгодила,
в събота мяна менила,
в неделя булка под було,
в понеделник булка на прошка.
Свекъра прошка даваше,
свекърва прошка не дава,
тя си на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
я да Стефанка напуснеш,
че тя ми хатър не гледа,
като си прага минава,
тя ми чехлите застъпва
и пак ми хатър застъпва.
Гьорги си мама думаше:
- Как да я мамо, напусна
като се вчера събрахме,
пък днеска да се разделим,
нали е от Бога грехота,
пък от хората срамота.
Стефана Гьорги думаше:
- Хаде ме, Гьорги изведи,
във тая гора борова,
борова, андрулиева,
че ми главата отрежи.
Гьорги, Стефана заведе
там й главата отряза.
Главата й се търкаля,
езика ясно говори:
- Гьорге ле, първо венчило,
какво ти сторих, направих,
да ми главата отряза,
да ми живота погуби.
Гьорги му жалба дожаля,
извади остро ножченце
и се в сърцето прободе,
и се изясно провикна:
- Я леж, Стефанке да лежим,
да се находи майка ни,
без теб Стефанке и без мен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020