* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама е Гьорги сгодила,
петък го е мама годила,
събота мена менила,
неделя сватба голяма,
в понеделник булче на прошка,
при свекър и при свекърва.
Свекър прошка прощава,
свекърва прошка не дава,
не дава, нито прощава.
Тя си на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, синко, Гьорге ле,
я си Стефанка напусни,
напусни да я парясаш,
че тя ми хатър не дири,
не дири, още не гледа.
Снощи ми е пътя минала
в стаята пред иконите,
дето се богу молехме.
Гьорги мама си думаше:
- Как да я, мамо, напусна,
като се вчера вземахме,
вземахме, мамо, венчахме?
Отде го зачу Стефанка,
тя си на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, първо венчило,
хайде ме, Гьорге, заведи
във тая гора борова,
борова, ондролиева,
че ми главата отрежи.
Гьорги, Стефанка послуша,
че я в гората заведе,
във тази гора борова,
борова, ондролиева,
че й главата отряза.
Главата й се търкаля,
тръпен й език говори:
- Гьорге ле, първо венчило,
какво ти сторих, направих,
та ми главата отряза?
На Гьорги му много дожаля.
Извади остро ножленце,
че се в сърцето прободе
и при Стефанка той легна
и на Стефанка думаше:
- Я леж, Стефанке, да лежим,
майка ни да се находи,
майка ни, втора мащеха!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020