* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица
тя на Стояна душманка.
- Синко, Стояне, Стояне,
я слушай, симе мама си,
твоята булка Маринка
наръчай, синко, поръчай
с хората да не приказва,
с хората, още с бачо ти.
Буля ти каил не става.
Стоян се люто ядоса
и на Маринка думаше:
- Любе Марино, Маринке,
Аз ще на овце да ида
на тебе, любе поръчвам
с хората да не приказваш,
с хората още с бачо ми,
буля ми каил да става.
Днеска на овце ще ида,
утре в село ще дойда,
по двора да не те видя,
в къщи да не те сваря!
Стоян на овце отиде,
Маринка в дома отиде
се премени, нареди,
нареди жълти алтъни,
напълни дарове в торба,
вземала е бели бакъри,
че си за вода отиде
на студеното краденче,
на Стояновото пладнище. (2)
Наляла бакъри с вода
и ги отстрани остави,
изтърсила тънки дарове,
всички дървета дарила,
на едно дърво дар не стигна.
Маринка на дърво думаше:
- Дърво ле, дафиново ле,
на тебе дар не стигна,
сама ще ти се подаря
свояса пъстра ивица.
И я на дърво преметна,
та си Маринка обеси.
Силен се вятър раздуха,
та й си косата развява,
той си алтъни раздрънка.
И ето Стоян стадото кара,
кара го да го пладнува.
Що видя чудо голямо
право при Маринка отиде,
с плач на Маринка редеше:
- Маринке, булке хубава,
аз ти го на шега продумах,
а ти го стори истина.
И бързо си в къщи отиде,
и на майка си продума:
- Мамо ле, върла душманке,
я си езика извади,
да си езика целуна.
Майка му език извади,
Стоян й език отряза,
и на майка си продума:
- Ти си ми, мамо душманка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020