* * *

Свекърва-клеветница 2

Петък се Гьорги посгоди,
събота годен походи,
в неделя са го венчали,
в понеделник рано станали,
прошка да си ми вземат
от свекър и свекърва.
Свекър си прошка даваше,
свекърва прошка не дава,
ама на Гьорги думаше:
- Синко ле Гьорги, синко ле,
напусни, синко, това булче,
то не е, синко, за тебе,
за тебе, синко, за либе,
за мене, синко, за снаха!
Гьорги Деляна думаше:
- Млада ли да те напусна,
млада ли да те погубя?
Деляна Гьорги думаше:
- Недей ме млада напуска,
ама ме млада погуби,
в тази гора борова,
борова и бойрянова,
дето слънце не грее,
дето вода не тече,
дето трева не расте,
дето птички не пеят.
Там ми глава отрежи
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Гьорги Деляна отведе
в тази гора борова,
борова и бойрянова,
там й глава отряза
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Дето й снага паднала,
славен манастир станало,
дето й кръвта порече
славно аязмо изникна.
Всички си там ходеха
на бога да се помолят
грехове да си изплащат.
Гьоргьова стара майчица,
тя си на Гьорги думаше:
- Синко ле Гьорги, синко ле,
хайде да идем и ние
на този славен манастир
грехове да си изплатим,
че сме си тежко греховни!
Станали, та са тръгнали.
Вървели, що са вървели,
кървава роса зарося,
дребно камъне запада.
Гьорги си майка думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
този славен манастир,
това е мойта Деляна,
дето ме, майко, накара
млада да я погубя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020