* * *

Свекърва-клеветница 2

Какво е чудо станало -
млад ми се Гьорги заглавил,
млад Гьорги, младо юначе.
В петък се Гьорги заглавил,
в събота главен походи,
в неделя булче доведе.
Кога в понеделник сутринта
тръгнало булче на полив,
Гьоргева стара майчица,
на Донка върла душманка,
тя си на Гьорги говори:
- Синко Гьорге ле, Гьорге ле,
аз не ща Донка за снаха,
откажи се, сине, от нея,
па е заведи, заведи
във тая гора зелена -
там, дето птичка не пее
там, дето слънце не грее,
па й главата отреже!
Гьорги си майка послуша,
па си булче заведе
във тая гора зелена,
където птичка не пее,
където слънце на грее,
извади ножче френгийче,
та й главата отреза.
Глава й хвърком хвърчеше,
език й дума думаше:
- Гьорге ле, либе, Гьорге ле,
анатемата Гьорге ле,
дето послуша майка си,
та ми главата отреза.
Твоята майка душманка,
да ходи, да се находи,
да носи, да се наноси!
Като чу Гьорги тез думи,
Гьорги се много натъжи,
извади ножче френгийче,
та се в сърцето прободе
и си на Донка думаше:
- Донке ле, либе, Донке ле,
лежи ний двама да лежим,
майка ми да се нарадва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020