* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не ща ти, синко, булката,
не ща го, да го парясаш.
Снощи ми пътя минала,
от огньо до вратица.
Не ща я, синко, не ща я.
Стоян мама си думаше:
- Каза ми, мамо, булчето,
цяла ми нощ плакала,
дето ти пътя минала
от огньо и до вратицата.
Имала е бърза работа,
мъжка му рожба плакала,
десет си крави да дои
и девет телци да лъчи.
- Не ща я, синко, не ща я,
не ща я, да я парясаш.
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило.
Кой ще ни пази косъдиса,
косъдиса, да ни паряса.
Вземи си мъжка рожбица,
че ще у гора да идем.
Дето ми петел не пее,
дето ми куче не лае.
Гората има два пътя -
единия път аз ще хвана,
другия път ти ще хванеш,
тъй ще се двама разделим.
Петранка булка хубава
взела си мъжка рожбица,
подир Стояна трягнала.
Вървели, що са вървели,
и до гората стигнали,
дето ми петел не пее,
дето ми куче не лае.
Че там си има два пътя -
единия хвана млад Стоян,
другия хвана Петранка
с нейната мъжка рожбица.
Вървели, що са вървели,
Петранка, булка хубава
страшно я страшно достраши,
жалко се жалко нажали,
вдигнала гласец да плаче:
- Стояне, първо венчило,
булче кат не ти домиля,
рожба не ти ли дожаля?
Дет си Петранка плачела,
дур два се пътя срещнали,
пак се със Стоян събрали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020