* * *

Свекърва-клеветница 2

Петрова стара майчица,
тя си на Петра думаше :
- Петре ле, синко Петре ле,
парясай, Петре, булката,
булката хатърсъзката, -
тя ми хатъро прекърши.
Снощи ми пътя премина
от котлите дор до огъня,
на праг ми чехли настъпа.
Петър майка си думаше:
- Мане мо, стара, мане мо,
мо нали виждаш, мане мо,
че работата е таквази,
детето реве в люлката
хляба изгоря в огъня
котлите дрънкат без вода
телета мучат сред село
а говедата - над село.
Петрова мама пак дума:
- Не ща я, Петре, не ща я,
не ща я по двор да ходи
не ща я в къщи да влиза.
Петър го гневно догневя,
че си Тодорка поведе,
че я в гората заведе,
там й главата отряза
и се назаде повърна.
Петър си у тях отиде
и над люлката застана, -
мъжка му рожба в люлката
на бога душа предлага.
Тогаз на Петър дожаля,
дожаля Петър, домъчня,
че извади ножче ханджарче,
че се в сърцето удари
и на майка си думаше:
- Мане мо, да се находиш
без мене и без Тодорка.
И се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020