* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата мйчица,
тя си на Стоян думаше:
- Синко ле, синко Стояне,
да си булчето осъдиш,
с хората да не хортува,
с бате ти да не шегува,
буля ти каил не става,
буля ти по-голямата.
Стоян Марийка думаше:
- Любе Марийке, Марийке
аз с овцете отивам,
кат се Марийке завърна
да не те в къщи заваря,
я да найда, найда Марийке,
твоята майка и моята
дрехите да ти раздават,
по турци и по българи
и трета вяра чифути!...
И стана Стояна замина.
Марийка вкъщи остана
и се чудом чудеше
какво да прави, да стори,
как да се от къщи премахне -
дали да се Марийка убие,
или да се Марийка обеси?!
Най-после Марийка намисли
да се Марийка обеси
на Стояново пладнище,
дето си овце пладнеше.
Отключи пъстри сандъци,
извади герджик премяна
и се хубаво премени;
закачи върва алтъни
и взема ситни (...)
и на пладнище отиде.
Там се Марийка обеси.
Стоян овцете караше
на пладня да ги пладнува;
нато вятъра духаше,
върва алтъни дрънкаха,
овцете му се плашеха,
кучета грозно виеха.
Стоян пладнище наближи
и видя чудо голямо -
Марийка на дърво висеше.
Стоян Марийка думаше:
- Любе Марийке, Марийке
аз кат' ти казах на шега,
а ти стори истина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020