* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама на Павля думаше:
- Павли ле, сино Павли ле,
парясай, сино, таз булка,
таз булка, другоселката.
Хич ми хатъра ни гледа, -
на прага ми чехли крачеше,
в къщи ми пътя минава,
на възглавята ми сядаше.
Павли си нищо не рече,
че той навънка излезе,
изведе коне хранени,
отиде угар да оре
и на Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
ти да ми обед донесеш.
Петранка булка хубава
наготви манджи всякакви,
че и при Павля отишла.
Павлю си нищо не рече,
че откачи коня към хъйса,
че си Петранка закачи.
Кара я малко и млого,
от обяд до икиндия.
Петранка на Павля думаше:
- Павле ле, холан, Павле ле,
ку ни ти за мене домъчня,
мъжка ни рожба оставена,
оставена ненахранена.
Павли Петранка откачи,
Петранка във тях си отиде,
право във къщи увлезе,
че се над люлка надведе,
разпаса пояс копринен,
че го на люлка привърза
и се Петра обеси.
Павли от къра идеше
и на майка си думаше:
- Къде е, мамо, Петранка.
Мама на Павля думаше:
- Павли ле, синко, Павли ле,
от снощи Петранка изляла, (2)
и дома ни си й духождала,
детенце плачи в люлчица,
в люлчица ненакърмено.
Павле във къщи увлезе,
Петранка се обесила.
Извади ножче кръвниче
и се в сърцето удари
и се от душа раздели.
Тръпен му език говори:
- Ходи си, мамо, ходи си,
ходи си, да се находиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020