* * *

Свекърва-клеветница 2

Стоян на Стоянка думаше:
- Стоянке, либе Стоянке,
мама ми е снощи казала,
че ти си либе, ходила,
в лошави пътища скитала,
скитала с турци и българи,
трета вяра цигани.
Стоянка дума Стояна:
- Майка ти ме мрази,
затуй ти лошави думи казала,
аз нищичко за това не зная.
Стоян на Стоянка продума:
- Хайде у гора да идем,
дето кучета не лаят,
дето си петел не пее.
Ах, че я Стоян заведе,
в буйна гора зелена
и на Стоянка продума:
- Стоянке, мила другарке,
с нож ли да те заколя,
с пушка ли да те убия?
Стоянка дума Стояна:
- Както ти душата желае,
тъй ми живота отнеми.
Стоян й глава отряза,
глава й се търкаля,
език и тихом говори:
- Стояне, мъжо Стояне,
майка си, ти послуша,
та ми живота отне;
живей и се наживей
с твоята стара майка.
Стоян му жално дожаля,
обърна нож в гърдите си
и се в сърцето прободе,
и се изясно провикна:
- Стой, мамо, и се наживей,
без снаха, мамо, и без син.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020