* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не ща ти, синко, булчето,
не ща я, да я парасяш,
снощи ми пъто минало,
от огньо и до вратница,
не ща я, синко, не ща я.
Стоян мами си думаше:
- Каза ми, мамо, булчето,
цялата нощ ми е плакало,
дето ти е пътя минало,
от огньо и до вратница.
Имало е бърза работа,
мъжка му е рожба плачела,
девет си крави ще дои,
и девет телци ще лъчи.
- Не ща я, синко, не ща я,
не ща я - да я парасяш!
Стоян Петранки думаше:
- Петранке първо венчило,
кой ще ни нази раздели,
раздели, да ни паряса?
Вземи си мъжка рожбица,
да идем в гора зелена,
дето ми петел не пее,
дето ми куче не лае:
в гората има два пътя,
единия път ще аз хвана,
другия път ще ти хванеш,
тъй ще се двама разделим.
Петкана булка хубава,
взела си мъжка рожбица,
подир Стояна тръгнала.
Вървели са, що са вървели,
и до гората стигнали,
дето ми петел не пее,
дето ми куче не лае;
че там си има два пътя,
единия хванал млад Стоян,
другия хвана Петранка,
с нейната мъжка рожбица.
Вървели, що са вървели,
Петранка булка хубава,
страшно я много достраша,
жално се жално нажали,
вдигнала гласец да плаче:
- Стояне, първо венчило,
булче кат не ти домиля,
рожба не ти ли домиля?
Дор си Петкана плачеше,
дор два се пътя срещнали,
пак се със Стоян прибрали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020