* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама Стояно думаше:
- Стояне, синко Стояне,
където ходиш, все свириш,
все свириш, все пееш,
а си булчето не пасеш.
Булчето ми хатър не гледа,
в къщи ми пътя минава,
вънка ми селям не дава.
Стоян си нищо не рече.
Мама Стояну пак дума:
- Булче ти ходи, Стояне,
с чичовите ти аргати!
Стоян пак нищо не каза,
а си овцете изкара.
Марийка Стоян изпраща,
Стоян Марийки думаше:
- Марийке, либе Марийке,
ази те тука оставям,
тука да не те заваря,
най да заваря, заваря,
твоята майка и мойта,
дрехите да ни разделят!
Марийка се назад върнала,
вземала синджир ключове,
отвори пъстри сандъци
и се хубаво премени.
Всички си дрехи вземала
и си в гората отишла,
дет' си Стоян стадо пладнеше,
на всяко дърво дар дала,
за едно дърво дар няма.
Марийка на дърво думаше:
- Дърво ле, дърво Стояново,
аз ще ти, дърво, дар стана!
Стоян си овцете караше;
като Марийка съгледа,
той на Марийка думаше:
- Лежи, Марийке, да лежим,
да се, Марийке, майка ми,
майка находи и наноси,
на наште дни и премени!
И той се на дърво обеси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020